Коюки:
Изненадан ли си да видиш това писмо? Представям си изражението ти. 
Срещнахме се в основното училище. Спомняш ли си? Аз помня.
На първата ни среща ти изпусна боклука там, където бях изчистила.
Не знаех, че си по-голям. Извинявай, че те преследвах. 
Оттогава ме поздравяваш винаги щом ме видиш.
Тази усмивка може да е прекалена за момиче, от което не се интересуваш.
Но за мен, тя беше нещо, което ме правеше щастлива.
В предишното ни училище винаги търсех причина да се срещна с теб.
Затова се разплаках на завършването.
От една страна беше, защото нямаше да видя повече Нацуки и брат ми.
А когато се сетих, че и ти завършваш, сълзите започнаха да падат сами.
Все още пазя нашата снимка от онзи ден. Държа я в рамка, в моята стая.
Когато влязох в гимназия открих, че си все толкова добър, както и преди.
С новата си прическа беше станал популярен и всички нови ученички говореха за теб.
Честно казано ревнувам малко. Но няма да е добре за мен да го скрия. 
И тъй като чувствата ми няма да те достигнат, освен ако не ги изрека, ти пиша това писмо.
Обичам те.
Моля те, позволи ми да обичам моят непохватен, но нежен и силен Коюки.
- Хина